Производител: Heller
Мащаб: 1/100, въпреки, че на кутията не знам защо са написали 1/200
Това моделче го наравих го преди година и ми отне около 45 дни. Технологията на изработка е същата като при USS Constitution, с тази разлика, че тук няма чак по толкова много от всичко - оръдия, платна, такелаж и т.н.
Корабчето го направих за подарък, и отдавна доплава на местоназначението си в едно малко френско градче

И така начало:
Корпус ПВЦ, слепен с моделарско лепило и допълнително подсилен с милипут за здравина. Подмяна на ПВЦ палубите с дървени такива от 0.5мм кленов фурнир. Ширина на летвите - 2мм. Процеса е елементарен - шкуря ПВЦ палубата до гладко, облепям я с хартиено тиксо, което после да ми служи за основа при нанасянето на слоя Ц200. Идеята е лепилото да се просмуче през тиксото и да стане здраво. След 24 часа съхнене, опита да се отлепи добре залепена дъска обикновено е съпроводен с много псувни.
По-нататък: изработка на лафети и оръдия. Ползвах тези от кита с известни доработки - метални куки за оръдейния такелаж и откатното въже.
Готовите вече палуби се монтират по местата и топовете са позиционирани за душевен гъдел.
Работа по отвратителните шарки, които ме вкараха във филма "Хвърлен надалече"...
Орнаментите на кърмата са боядисани на суха четка, а иначе целия корпус също е на четка, както и целия рангоут. Позлвал съм акрилни бои на Агама и Лайфколор.
Такелажа по оръдията ми се видя песен, в сравнение с близо 60-те такива на Конституцията.
Платмасовите подобия на стълби снимах и хвърлих, като изработих нови от фурнирец.
Грозната хелерска имитация на юферсни дъски също замина в кофата. Ако се вгледате внимателно по снимките ще откриете дървените, с които ги замених (едни такива светли). Изработени са от бъркалки за кафе, дето ги дават в Макдоналдс. Всъщност не ги дават - аз си ги взимам, в резултат на което сега ги преместиха по-навътре и не мога да ги докопам. Явно ще сменя локацията... Все още не мога да установя какво дърво са, но май прилича на липа.
Рангоут, платна и такелаж:
Мачтите са си от кита - демек пластмасови. При този мащаб подмяната с дървени лично за мен няма особен смисъл, а и както казах, корабчето беше за подарък.
Неподвижният такелаж е черен. Започва се от щаговете - най-дебелите въжета на всеки платноход, след това се опъват вантите. Позлвам разлиочни диаметри конци - само синтетични.
Мачтата се изгражда до 1-ви марс, като опъването на вантите се редува - веднъж от ляво, веднъж отдясно. При натягането на вантите чрез юферсите, мачтата се стабилизира в желаното положение. Същото се повтаря нагоре по мачтата - докъдето има ванти.
След опъване на вантите, следва оплитане на вибленките (стъпалата). Има специален начин за връзване, който е показан много добре в дебелите книги - не е труден, но отнема време. Аз лично вибленките ги лепих с Локтайд гел - по капчица на всяка пресечна точка.
Платната са изработени от най-финия плат, който успях да намеря. По принцип в този мащаб всеки плат е немащабен, и винаги има голяма доза компромис. Понеже плата беше снежно бял, се наложи да го оцветя леко в смес от черен чай и нес кафе, след което го импрегнирах в разредено Ц200. Така си пазя нервите от евентуално разбридване на плата при следващите манипулации по него. А те не са малко:
Вертикалните тигели по всяко платно, при по-голям мащаб трябва да се шият на машина, или който има нерви да си играе с изтегляне на нишка. Аз ги лепих. Пак с Лолтайд гел. Не оставя следи!
Висящите къси кончета се наричат рифове - служат за привързване на част от платното при силен вятър - те се правят лесно и досадно - дупка, промушване с игла, капка познайте-какво, изрязване на излишъка, сресване.
Накрая занесох корабчето на изложба в Ниш миналата година, където отнесе два медала. След това отплава за далечна Франция. Получателя ахна, аз понаучих туй-онуй и накрая всички са доволни
